Не пия кафе, не харесвам вкуса му. Но обожавам неговия мирис, особено в събота. Когато знаеш, че е сутрин, но можеш да откраднеш още някакви минути в сладка дрямка. Сгушваш се в уюта на завивките и се потапяш в уханието.
Любовта минава през... обонянието. Сетиво, което сякаш остава на заден план около 14 февруари. Но аз го визуализирах, или по-точно ще го подтикна да се появява и в делничните дни. Измислих му и форма- добре познатото сърце. Ще изпадна в сантимент в предстоящия ден и няма да търся някакви дълбоки внушения и абстрактни линии. Не, че не мога, но не разполагам с много време. Днес е мрачно и светлината скоро съвсем ще бъде оскъдна. Това показва колко бърз проект е, моята валентинка, спретната в последния момент.
На лист картон очертавам кръг. Най-лесен начин да го направя с подръчни средства е като очертая гърлото на чаша. Няма нужда да бъде перфектен по краищата.
За да направя същинската фигура (приблизително) в центъра, изпозлвам перфоратор с дълго рамо. Това означава, че мога да продупчва по-навътре за разлика от повечето, които перфорират близо до краищата. Аз разполагах с такъв, но има начин да се изреже сърце и без перфоратор. Кръгчето картон се сгъва на две, рисува се половин силует на сърце и се изрязва с ножица.
Идва моментът, в който трябва да се направи същинската "рисунка" с кафе. За основа използвам прясно мляко. Важното в случая е, че млякото трябва да има макар и лека пяна на повърхността си, която се получава от затоплянето му. В противен случай кафето ще потъне.
Действам внимателно и с пръсти, но бързо, защото пАрата от топлото мляко огъва картончето.
Тадаааа!
Успях съвсем навреме, дори създадох и по-сложна форма, която първо принтирах, а след това изрязах ръчно с нож:
