Показват се публикациите с етикет favors. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет favors. Показване на всички публикации

неделя, 9 юли 2017 г.

Сладките сватбени подаръци – много кратък исторически урок


Чувала съм твърдение, че подаръчетата за гости са просто модерна измислица. Всъщност тези подаръци се появяват преди векове. По време на аристократичните сватби във Франция и Италия, гостите са получавали т.нар. bonbonniere- бонбониери в прекрасни порцеланови, метални или кристални кутийки, често богато инкрустирани с камъни. Те били  пълни със сладки, захарни лакомства във времена, когато захарта била доста скъпа и изключително ценена- смятало се, че има лековити свойства. Сватбената церемония между двама се разглеждала като щастлив повод и подаването на такива подаръци било средство за споделяне на този късмет.

 

На снимките: бонбониера "Грейс" в розово с персонализираща табелка.



Въпреки че днес сватбените традиции се различават значително, обичаят с даряването е все още популярен по света. Сега не е нужно да сме аристократи, за да поднасяме сладки деликатеси на гостите си, опаковани в красива кутия.

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Топли пакетчета за студени дни / DIY Felt Hand Warmers


Ще издам една тайна, не мога да вирея в студа. Притежавам няколко различни джаджи за стопляне на тялото и краката през зимата, както и десетки видове ръкавици. Бях изключително доволна да открия метод, с който бързо и лесно да дозатоплям ръцете си докато чакам автобуса на спирката в нелюбимата ми зима. Точно на време за наближаващия 14 февруари- един (не)любовен, много лесен за направа проект:

Топли джобни пакетчета за студени зимни дни


Материали / Materials:
- филц- един или два цвята / felt sheets;
- игла и конец / needle and thread;
- ножица / scissors;
- малко парче картон / small piece of paper;
- молив и химикал / pen and pencil;
- 50г суров ориз или жито / 50g rice or wheаt.



1. Филцът се нарязва на квадрати 10 х 10 см. За по-интересен ефект избирам да използвам 2 различни нюанса на червеното. От картон със същите размери правя шаблон с форма на сърце и го изрязвам с ножица. 



2. Поставям шаблонът върху едно парче филц и очертавам с химикал сърцето. С помощта на игла или карфица фиксирам две парчета филц заедно. Трябва да останат почти до края съединени по този начин за удобство. Изрязвам по формата.




3. Без да съм майстор на иглата започвам да тропосвам сърцевидните форми с червен конец. По-сръчните могат да използват контрастен конец, за да се получи кант в друг цвят. С шевна машина биха станали още по-големи чудеса. Но тъй като разполагам само с двете си ръце, продължавам така. 
Първият бод запова между двете парчета. Така се скрива застопоряващия възел на конеца. За да получа равна линия минавам повторен тегел отгоре на местата, където конецът е минавал отдолу. 



Остявам около 15-20 мм незашито поле. Тази дупка е необходима за следващата стъпка:

4. Добавяне на пълнеж. С помощта на импровизирана фунийка от хартия напълвам новополучената торбичка със суров ориз. Единна от джаджите, за които споменах в началото е голяма торба, пълна с жито, която "работи" на същия принцип, както сърцата, станали тема на тази публикация. Аз разполагам с ориз, така че ползвам него за по-лесно. Напълвам без да прелива, но достатъчно, за да се получи красив обем и в същото време да мога да зашия отвора.




5. Нашата торбичка е готова. Много бързо правя още една, за да има и за двете ръце. За да подействат затоплящо, точно преди да изляза навън, ги загрявам в микровълнова печка за 15 секунди. Ако филцът е изкуствен има опасност да се стопи при по-дълъг престой, затова не рискувам с повече от това време. Оризът в торбичката се загрява и излъчва топлина за около 15-тина минути, докато торбичките стоят скрити в джобовете ми. За това време автобусът ще ме е приютил от студената спирка.



През летния сезон торбичките могат да бъдат охладени във фризер и да освежат кожата в горещите дни. Надявам се да проработи и тогава!

Не пропускайте да разгледате миналогодишните направи си сам идеи и току виж духът на "Свети Валентин" е превзел и най-големите скептици!


сряда, 2 април 2014 г.

Добре дошъл в джунглата / Welcome to the Jungle

Как по-точно да опиша света на един малък, новопоявил се човек, освен като "джунгла"?! Екзотичен, цветен и толкова различен. Затова ето какво се получи в моята интерпретация на представянето на бебе Петър, роден на голямата дата 3 март.


Любопитен към новите неща, които го очакват.
Малкият герой


Точките бяха идеални за жирафската тема.

Свързващият елемент на темата отпечатан вътре, заедно с анонса.
Подаръчетата. Тюлът помогна за структура на кокосови орехи.

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Любовта е сладка / Love Is Sweet


Колко сладка е любовта? Когато видях тази рецепта за бучки захар с форма на сърце, открих един от отговорите. Буквално. Любовта е сладка колкото няколко грама захар!




Срещата с идеята съвпадна с подготовката на нова колекция сватбени подаръци. Бях предизвикана с простота и ефектен финал. Захаросаните бадеми, които в момента използвам за бонбониерите, видяха силен конкурент.
И така, със силно вдъхновение, без никакви сладкарски и почти минимални кулинарни умения, поръчах сърцевидни формички за сладки и червена сладкарска боя. Консултирах се с другарче, оказа се, че имало много видове бои, спрях се на гел без вкус и аромат.


Необходими са / You need:

- 200 г пудра захар / 200g caster sugar
- 15 мл вода / 15 ml water (2-3 spoons)
- сладкарска боя / coloring gel
- форма за сладки мини сърце/ small heart shape cookie cutter
- хартия за печене/ baking paper
- 1 дървено шишче/ a wooden stick



Признавам, количествата са приблизителни и действах предимно "на око". В оригинал съотношението е 1 чаена чаша захар с 1 лъжица вода.


Смесени, двете се разбъркват много добре с някаква шпатула, така че цялата консистенция да заприлича на мокър пясък. Ако е твърде сухо се добавят капчици вода, ако е твърде мокро - по малко захар.



Когато сместа е готова пастата се разстила върху хартия за печене. Поради липса на точилка или друг подходящ уред смачквах пастата в шепа и притисках с длан топчето, което се получи. Различната дебелина не ме притесни, всяко захарно сърчице е напълно различно, в което също има чар. С формичката за сладки бързо получих първите бучици, леко си помагах с дървено шишче, за да ги избутам от формата.


Между няколко телефонни разговора и писане на мейли готовите сърца вече бяха изсъхнали върху кухненската хартия. Остана време и за забавления:



След достатъчно количество бели сърца дойде ред и на оцветяването. С една боя постигнах без много старание 5 нюанса- от много бледо розово до наситено тъмно червено.


Стартирах с малка точица, взета с връхчето на дървена пръчица. Правех по десетина сърца и отново променях нюансирането. При всяко прибавяне на оцветителя следва много хубаво разбъркване до постигане на равен цвят. На финала - едно голямо задоволство от резултата:



Преливащ ефект (изключително актуален):