вторник, 5 март 2013 г.

За творчеството: Как се създават сватбените покани?

Питали ли сте се как се създават сватбените покани?

Стъпките са приблизително едни и същи във всяка сфера на дизайна. За това няма съвсем точна рецепта, когато е намесено творчество и въображение.

И все пак как се започва? Най-често от някакво вдъхновение дошло спонтанно- виждайки предмет, прочитайки интересна статия, пътувайки, в разговор, на фона на музика. Нахвърлят се скици, които събрани накуп се преглеждат критично преди да се разработят.
Стартира се и по зададена тема от клиент. Детайлът и идеята са само базата, около която се изгражда всичко. За цялостна концепция и дълбок смисъл на внушение се започва със сериозно проучване за характерни елементи- рисунки, графики, пишат се записки, напасват се цветове и материали.

(покана "Казанова" преди реализацията й- http://www.violet-bg.com/BG/invitations/kazanova/pokana-kazanova-zlato.html )

Процесът наистина е дълъг ако трябва да бъде прецизен. Понякога отнема месеци. Не може да бъде фиксиран във време, но за съжаление се налага, обикновено се гонят срокове. Затова често денонощието не е достатъчно.


След като на лист хартия или чрез друго изразно средство идеята е почти финализирана, се пристъпва към реална изработка на първи проект. В него става ясно дали красивата рисунка всъщност е осъществима. Понякога се създава чертеж и задължително- шаблони. Правят се корекции, така че на пръв поглед невъзможните неща да станат възможни. Стига се до измайсторяване на втори проект с надеждата той да бъде Съвършения.

сватбена покана с восъчен печат
Добавете надпис


Настъпва времето, в което идеалистичната до този момент хрумка получава своята цена. Прави се сериозно търсене сред доставчици на материали- дълга доставка, но ниска цена; по-висока цена, компенсирана с по- високо качество; поддържане на сигурни количества, разнообразие в цветове... изборът е труден. Изчислява се вместимост на шаблоните върху материалите, определя се сложността на изработка спрямо времето, което всеки детайл отнема за създаването си, добавя се стойност на допълнителни консумативи и разходи по доставката на всеки използван елемент. Не на последно място по важност- прави се оценка на оригиналност и авторство на крайния продукт.


Понякога се оказва, че цената на завършената покана я прави реално непродаваема в очакваните мащаби. Следва преработка- махат се детайли, заменят се материали, променят се стойности. Това е решаващия момент, в който продуктът се представя пред публика или остава в изчакване на "творческата етажерка".




Дали дизайнът е успешен става ясно след поръчката на поканата и реакцията на получателите й. Моментът е наистина неповторимо вълнуващ!

сряда, 13 февруари 2013 г.

Любовта мирише на кафе / Love Smells Like Coffee


Не пия кафе, не харесвам вкуса му. Но обожавам неговия мирис, особено в събота. Когато знаеш, че е сутрин, но можеш да откраднеш още някакви минути в сладка дрямка. Сгушваш се в уюта на завивките и се потапяш в уханието.


Любовта минава през... обонянието. Сетиво, което сякаш остава на заден план около 14 февруари. Но аз го визуализирах, или по-точно ще го подтикна да се появява и в делничните дни. Измислих му и форма- добре познатото сърце. Ще изпадна в сантимент в предстоящия ден и няма да търся някакви дълбоки внушения и абстрактни линии. Не, че не мога, но не разполагам с много време. Днес е мрачно и светлината скоро съвсем ще бъде оскъдна. Това показва колко бърз проект е, моята валентинка, спретната в последния момент.


На лист картон очертавам кръг. Най-лесен начин да го направя с подръчни средства е като очертая гърлото на чаша. Няма нужда да бъде перфектен по краищата.





За да направя същинската фигура (приблизително) в центъра, изпозлвам перфоратор с дълго рамо. Това означава, че мога да продупчва по-навътре за разлика от повечето, които перфорират близо до краищата. Аз разполагах с такъв, но има начин да се изреже сърце и без перфоратор. Кръгчето картон се сгъва на две, рисува се половин силует на сърце и се изрязва с ножица.

Идва моментът, в който трябва да се направи същинската "рисунка" с кафе. За основа използвам прясно мляко. Важното в случая е, че млякото трябва да има макар и лека пяна на повърхността си, която се получава от затоплянето му. В противен случай кафето ще потъне.


Действам внимателно и с пръсти, но бързо, защото пАрата от топлото мляко огъва картончето.


Тадаааа!

Успях съвсем навреме, дори създадох и по-сложна форма, която първо принтирах, а след това изрязах ръчно с нож:



понеделник, 11 февруари 2013 г.

Любовна бележка за събуждане / Morning Love Note




Необходими материали / Supplies:

- коркови тапи от вино / wine corks
- молив / pencil
- нож / craft knife
- шаблони с форма на сърце / paper heart shapes
- червен тампон с мастило / red inkpad
- принтирана бележка / printed note




Как да си направите печати-сърце от коркови тапи: 
 Here is the cork heart stamps tutorial:


Време за изработка- по-малко от 20 минути.
Takes less than 20 minutes.













четвъртък, 31 януари 2013 г.

Любовта е сладка / Love Is Sweet


Колко сладка е любовта? Когато видях тази рецепта за бучки захар с форма на сърце, открих един от отговорите. Буквално. Любовта е сладка колкото няколко грама захар!




Срещата с идеята съвпадна с подготовката на нова колекция сватбени подаръци. Бях предизвикана с простота и ефектен финал. Захаросаните бадеми, които в момента използвам за бонбониерите, видяха силен конкурент.
И така, със силно вдъхновение, без никакви сладкарски и почти минимални кулинарни умения, поръчах сърцевидни формички за сладки и червена сладкарска боя. Консултирах се с другарче, оказа се, че имало много видове бои, спрях се на гел без вкус и аромат.


Необходими са / You need:

- 200 г пудра захар / 200g caster sugar
- 15 мл вода / 15 ml water (2-3 spoons)
- сладкарска боя / coloring gel
- форма за сладки мини сърце/ small heart shape cookie cutter
- хартия за печене/ baking paper
- 1 дървено шишче/ a wooden stick



Признавам, количествата са приблизителни и действах предимно "на око". В оригинал съотношението е 1 чаена чаша захар с 1 лъжица вода.


Смесени, двете се разбъркват много добре с някаква шпатула, така че цялата консистенция да заприлича на мокър пясък. Ако е твърде сухо се добавят капчици вода, ако е твърде мокро - по малко захар.



Когато сместа е готова пастата се разстила върху хартия за печене. Поради липса на точилка или друг подходящ уред смачквах пастата в шепа и притисках с длан топчето, което се получи. Различната дебелина не ме притесни, всяко захарно сърчице е напълно различно, в което също има чар. С формичката за сладки бързо получих първите бучици, леко си помагах с дървено шишче, за да ги избутам от формата.


Между няколко телефонни разговора и писане на мейли готовите сърца вече бяха изсъхнали върху кухненската хартия. Остана време и за забавления:



След достатъчно количество бели сърца дойде ред и на оцветяването. С една боя постигнах без много старание 5 нюанса- от много бледо розово до наситено тъмно червено.


Стартирах с малка точица, взета с връхчето на дървена пръчица. Правех по десетина сърца и отново променях нюансирането. При всяко прибавяне на оцветителя следва много хубаво разбъркване до постигане на равен цвят. На финала - едно голямо задоволство от резултата:



Преливащ ефект (изключително актуален):