Когато срещнах Мария, плановете за сватба с Гари бяха оставени за някога, в неизвестното бъдеще. Две години по-късно, въпреки че не бяхме контактували от единствената ни първа среща, тя ми писа. Порасналото им семейство беше готово за официалната стъпка и честта за изработка на поканите беше в мои ръце.
На пръв поглед идеята за поканите беше предоставена наготово от булката и въпреки това имах пълна свобода за интерпретации. Трябваше да съвместяват българската и шотландската нишка в интернационалната им връзка, като това се изразяваше в участието на два типични символа - роза и магарешки бодил. Те щяха да участват и в цялостната украса на сватбата, така че с поканите имаше да загатваме доста неща.
Благодарение на прекрасните български момичета и момчета, озовали се извън пределите на страната ни, успявам да науча интересни факти около сватбените традиции по света. Така например за конкретната сватба изборът на цветове се диктуваше от цветовете на тартана (вида шотландско каре) на рода на Гари. И да, младоженецът щеше да е с пола на сватбата си, шотландска пола.
 |
| Цветовете на тартана, от които избрахме цветовата схема за поканите |
Първоначално залитнах към квадратите и дори обмислях розата и магарешкият бодил да са върху подобна шарка като карето от картинката. После поизчистих идеята и заложих на квадратна форма на поканата, а карето, което толкова ме изкушаваше, все пак намери израз в релефни квадрати от лилав картон като фон на стилизираните цветя.
Двата цвята на панделките станаха препратка към цветовете на магарешкия бодил, а и тържеството беше планирано на открито сред много зеленина, така че участието на зеленото в тази цветна комбинация беше съвсем на място. За фон на цялата композиция послужи луксозен картон в екрю, а отварянето на поканата остана странично. Вътре се помести кратък текст с красив шрифт, отпечатан на два езика едновременно.
